Пускане на хвърчила
Децата са като хвърчила… Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш с тях, докато всички останете без дъх. Те се разбиват, удрят се в покрива. Ти ги закърпваш, утешаваш и ги уверяваш, че някой ден ще летят… Накрая те политат. Нуждаят се от по-дълга връв и ти продължаваш да им я отпускаш. Докато те я дърпат, ти с всяко развиване усещаш и тъга, заедно с радостта. Хвърчилото все повече се отдалечава. И ти знаеш, че не след дълго това прекрасно създание ще среже спасителното въже, което ви свързва и ще литне, както е редно… Свободно и само. Прекрасен полет… Едва тогава ще знаеш, че твоята работа е свършена.
– Ерма Бомбек
